Днес има стотици фирми, предлагащи най-разнообразни стоки и услуги, благодарение на интернет. Но как се е появила компютърната мрежа всъщност?
Група от два или повече компютъра, свързани помежду си в система представлява компютърна мрежа. Всеки един от компютрите се нарича възел в мрежата. Възли, които изпълняват специфични за самата мрежа задачи, като например да съхраняват информация за останалите възли от мрежата или информация за общо ползване, се наричат сървъри. Свързването на възлите може да е физическо, чрез сиален или оптичен кабел, но може и да е безжично. За последния вид се използват комуникационни сателити.
Два компютъра могат да се свържат директно, известно е като свързване на точка в точка. Това са най-простите мрежи.
За класификация на мрежите се използват два основни признака: топология и размер. Начинът на свързване на компютрите в мрежата определя топологията й.
Използват се мрежи, чиято топология е от тип „Звезда“ и мрежи с топология от тип „Пръстен“. При топологията „Звезда“ един от възлите, наречен концентратор (hub), е свързан с всички останали възли и разпределя, а в някои случаи и усилва пристигналите до него сигнали. При топологията „Пръстен“ възлите на мрежата „пътуват“ по този пръстен и всеки възел прочита тези от тях, които са адресирани за него.
В зависимост от размера си мрежите се делят на две основни категории, наречени локални (LAN – Local Area Network) и глобални (WAN – Wide Area Network).
Локалните мрежи допускат всички възможни свързвания на не много компютри в относително малка по площ област, например в една сграда.
Глобалните мрежи в общия случай обединяват множество от други мрежи – локални и глобални от различни типове. Компютрите са отдалечени на големи разстояния и се свързват чрез телефонни линии или радиосигнали. Най-голямата в света глобална компютърна мрежа по броя на свързаните компютри и по размера на обхванатата площ е Интернет (International Network).
Комуникирането на възлите от всяка мрежа се извършва по определени правила, които най-общо се наричат протоколи. Тези правила се свеждат преди всичко до уточняване формата на предаваните данни между възлите в мрежата. С тях например се указват начините, по които са компресирани данните, начинът, по който завършва (успешно или безуспешно) предаването на данните, и много други. Протоколите се реализират софтуерно като система от програми или хардуерно чрез платки. Един от най-популярните протоколи за локални мрежи е т.нар. Етернет (Ethernet) протокол. Съществуват платки, имащи същото име, които се поставят във всеки компютър от локалната мрежа.